Историята на Св. Георги 

Според древни преданията Св. Георги е бил римски войник,  роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е бил офицер в римската армия, а  майка му е от Палестина, където по-късно се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги тръгва по пътя на баща си и също постъпва в римската армия, където се проявява като добър войник и бързо се издига в тогавашната военна йерархия. Служи в личната гвардия на император Диоклециан, който обаче издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги, който по това време е част от армията, е заповядано да вземе участие в преследванията на християните, но вместо това той разкрива себе си като християнин и остро критикува решението на императора. Това разярява Диоклециан и той нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател заради това, че е християнин. Тялото на  войника - свети Георги - е погребано в Лида, родния край на майка му. След неговата смърт християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които е извършил след смъртта си като воин от небесата и закрилник.

Денят на Храбростта и Българската Армия

Денят на храбростта се чества от Българската армия още с нейното създаване, когато с указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Няколко дни по-късно с указ № 5 от 9 януари 1880 г. се постановява честването на 6 май като празник на армията. Дори и през войните, водени в периода 1912-1918 г. макар и в бойни условия и разделни времена, празникът продължава да се отбелязва.

Всяка година в България честваме празника на храбростта с отслужване на панихида за многобройните загиналите и молебен за живите. Честването на празника включва преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Официалното тържество, което се провежда всяка година завършва с военен парад. Преди подписването на Ньойския договор денят на бойната прослава е бил честван отделно на 27 ноември, денят отбелязващ победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година.  През 20-те години обаче този празник се обединява с  празника Деня на Храбростта  и от този момент се чества на 6 май. През 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за празник на войската и българската армия. След 1946 г. традициите в честването на празника на Българската армия са променени - първоначално е определена датата 9 септември, а през 1953 г. - 23 септември, като датата остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание от своя страна определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник на тази дата. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за официален празника на Българската армия  и е смятан за Ден на Храбростта.

Великден и Гергьовден се смятат за най-големите пролетен празници, но за разлика от Великден, който е подвижен и се променя всяка година, Гергьовден  винаги е през пролетта – на 6 май. Затова е още наричан Зелен Георги (или Цветен Георги).

Празничната трапеза

Трапезата за Гергьовден  включва опечените агнета, обредни хлябове, прясно издоено мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.  

Гергьовден обикновено е свързан с традиционната и богата трапеза. За празничната трапеза се приготвя специален обреден хляб  наречен "боговица". В чест на Св. Георги във всеки дом, най-вече в селата, по традиция колят младо агне. Обикновено, на агнето се поставя венец от цветя и се коля пред входната. Кожата на закланото агне, според  народните традиции и обичаи, отива като дар на църковният храм. Традиционните ястия на празничната трапеза са "агне, печено на шиш" и "агнешка дроб сърма". На масата се пие вино и се пеят  български народни песни. Празникът е съпроводен и с много танци и хора .

Именици

Гергьовден e денят с най-много именици в България. Днес празнуват  Галя, Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо и хора с подобни производни имена.

ZaBulgarite.com честити имения ден на всички именици и пожелава много здраве и късмет на всички!

Честит празник и наздраве българи!