Замислих се, че има толкова много празници около нас, а ние всъщност не знаем как правилно да поднесем поздравите си на празнуващите – дали да ги поздравим като „именици” или пък като „именници”. А най-интересното е, че докато пиша този материал, програмата на компютъра ми подсказва, че има нещо гнило в изписването на думата с едно „н”.

Замислих се как се пише и по невероятно адекватната ново възникнала традиция реших да проверя… в интернет. Погледнах няколко „авторитетни” сайта, няколко блога, един-два форума и /www.zabulgarite.com/ стигнах до извода, че на никой не му е много ясно каква точно е идеята, въпреки че, не мога да отрека, имаше и добри попадения.

Ето защо реших и аз, наред с интернет авторитетите, да напиша своята трактовка по въпроса – как се пише „именик” или „именник”.

Е, понеже си падам малко педантична, което съучениците ми наричаха „зубърщина”, реших да прескоча отвъд езиковия гений на интернет авторите и да погледна в меката на българския език – речниците. А ето и изводите.

За да разберем как се пише една дума, противно на това, което някои хора си мислят, не ни е нужен само правописен речник. Трябва ни и тълковен речник, за да разберем правописа на коя точно дума търсим.

И така, Съвременният тълковен речник на българския език на издателство „Елипс” от 1994 г. ни дава значението на думата „именник”, като няма форма само с едно „н”. Именник, според речника, означава две неща:

-          Лице в деня, когато е именият му ден и

-          Списък с имена, изготвен с някаква цел.

Поглеждам веднага в правописния речник (Правописен речник на българския език от 2002 г.) и виждам, че всъщност има две думи – „имен”, при която всички форми са с едно „н” и „именен”, при която всички форми са с двойно „н”. Оказва се, че в тази комбинация, валидна до 2012 г. макар че прилагателните имен и именен са /www.zabulgarite.com/ правилни и едновременно съществуващи, то единствено правилна е формата имеННик за съществително име.

Накрая поглеждам и „Официален правописен речник на българския език” на издателство „Просвета” от 2012 г. и виждам, че там фигурират думите „имен”, „именен”, „именик” и „именник”. Това обаче пак не ми върши работа, ако не знам коя дума какво означава. Но се оказва, че не е точно така, защото речникът всъщност ни дава отговор и за значението на думите, когато посочва, че е възможно използването на „дваМА имеНици” и на „два имеННика”.

Ето го и изводът:

-          Именик – с едно „н” е         ЕДИНСТВЕНО вярната форма на думата, когато с нея се означава лице, което празнува имен ден. Така че, когато поздравявате „всички именици”, моля ви, не обръщайте внимание на „спел чек-а” и си го пишете с едно „н”.

-          Може да ползвате и думата „имеННик”, но само ако имате /www.zabulgarite.com/ предвид неодушевени предмети в смисъла на списък от имена. Всъщност вярното изписване на произведението е „ИмеННик на българските х(к)анове”, а не „Именик на българските ханове”.

И „имеНик”, и „имеННик” се оказват еднакво верни, защото означават две различни думи. Човекът, който празнува имен ден, обаче, се назовава само и единствено като „имеНик”.

Това са сега действащите правила. Ето защо, дори и правилата да са били по-различни преди, моля ви, пишете правилно по правила, валидни сега. Другото е неправилно и говори за не добра езикова култура.

Дано да съм била полезна на тези, които имат своите съмнения. Така че, хващайте компютри, таблети и телефони и още на следващия имеН ден, пишете на всички имеНици колко много ги обичате! /www.zabulgarite.com/