Sunday, 17 March 2013 10:29

Днес отбелязваме сирни заговезни и искаме прошка

Written by 
Rate this item
(2 votes)

По стара българска традиция днес отбелязваме Сирни Заговезни с оротване, хамкане, палене на огньове, кукерски игри и не на последно място искане на прошка.

Сирни Заговезни е широко разпространен обичай в цяла България, като е наричан с различни имена - Сирници, Сирни поклади, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът се отбелязва винаги в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, като трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.

Със Сирни Заговезни се поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, като с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

Сирни заговезни (Прошка или Прочка) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. В българската народна традиция празникът отбелязва края на зимата и началото на пролетта.

По стар обичай сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана, като се вярва, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. 

Традицията също включва и запалване на слама, която се прескача за здраве; палят се и се въртят оротници (дърво, разцепено, на което има слама,която се пали) и оруглици (намазани с катран кошове); децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, за да донесат голям берекет. След като огньовете прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата — в сряда, петък и неделя - се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.

На празника също се иска прошка, като по традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости“, пък задължителният отговор е „Простено“. Прошката се смята за символ на благородство и дълбок вътрешен мир. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии, населени с българско население, наричат празника Прочка).

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Тази неделя е последният ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.

На Сирни Заговезни е прието е да се извършва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца в кръг и всеки, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Този, който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които са с езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили.

В духа на днешния празник искаме прошка от всички наши сънародници както в България, така и извън нейните граници и казваме "Простено да е!".

Честит празник и не забравяйте да поискате прошка!

Read 2936 times

© ZaBulgarite.com ǀ Сайт на всички българи в чужбина ǀ Всички права запазени

Login to post comments

ZaBULGARITE NEWS

OUR BULGARIA ABROAD

YOUR E-EDITION

   Belgium                    

   Germany         

   Cyprus

   EU

   Find Useful Information

   The Project 'ZaBulgarite'

   Become a Part of the Team

  Find a Material

  The Idea Behind E-Edition

  Publish Your Material