Thursday, 14 March 2013 13:00

С революция накъде?

Written by 
Rate this item
(9 votes)

Социалните революции правят хората по-малко щастливи 

ЗаБългарите благодари на автора за предоставения материал. Ще очакваме още такива в бъдеще.

 

“Ако трябва да се избира между Фауст и Прометей, аз предпочитам Прометей” – тази сентенция принадлежи на Балзак и е изразена с присъщата му безкомпромисност.

И все пак дилемата не е толкова проста и изборът едва ли е толкова еднозначен. Според легендата Прометей дал на хората огъня и станал своеобразен символ на новото, на техническия и научен прогрес, на цивилизацията. Различно от Прометей, Фауст се вълнувал от проблема за смисъла на земното съществуване и вечното търсене на човешкото щастие.

Обединени, двете начала биха показали същността на човешкия прогрес и биха били идеална комбинация, но симбиозата по между им е доста сложен процес. Неслучайно Жан-Жак Русо в специален трактат доказва, че техническия и научен прогрес не съдейства за подобряването, напротив – влошава нравите.

Социалните причини за този феномен – проблемът на коренното ново, се състои в общественото неравенство. Какво става с обществото и със самия човек; по-добре ли му е; по-леко, по-интересно и по-скучно ли живее; получава ли той духовното богатство, отредено му от Земята, щом е дарен с правото да съществува? Отговорите на тези въпроси не били обмислени от извършителите на социалните роволюции. Скрити под измамната маска на нещо по-добро, социалните революции правили богатите по-богати, а бедните по-бедни или просто привилегированите ставали по-привилегировани, а лишените от права, още по-лишени. С други думи социалните революции правили хората по-малко щастливи. Като тук се има предвид не само разпределението на доходите, но и такива параметри на качеството на живота, като образование, участие в управлението, удовлетворение от труда.

С други думи елитаризмът в буржоазното общество се засилил и придобил драматични черти. Това довежда до необходимост от нещо ново. Всъщност съществуват няколко обективни условия, които изразяват иконо-мическата и политическа криза на даден обществен слой, който, както Ленин изтъква, се характеризират със следните главни признаци:

  1. Невъзможност на господстващите класи да запазят своето господство. Не е достатъчно “низините да не искат”, а е също необходимо “върховете да не могат”.
  2. Необичайно изостране на кризата на бедстващите маси
  3. Значително повишаване активността на масите. Необходимо е също към изброените обективни условия да се прибавят и субективни, т.е. способност на революционната класа, желание за борба, да са на лице тези, които да осигурят правилно тактическо и стратегическо ръководство.

Но дали един подобен обществен климат ще бъде завинаги забравен и никога неповторен от хората, след като се осъществи неминуема социална революция! Тя е основен преврат в живота на обществото, който означава събаряне на отживелия и утвърждаване на новия, прогресивен обществен строй.

За разлика от теоретиците на либералната буржоазия, които разглеждат социалните революции като случайни, то марксизмът-ленинизмът твърди, че революциите са необходим, закономерен резултат. Но дали това е в полза на хората или е просто свързано с капиталистическия строй? Уви да! 

Социалната революция завършва процеса на еволюция, разрешава противоречието между новите производителни сили и старите прозводствени отношения.

Основен въпрос на всяка социална революция е въпросът за политическата власт. Революцията е висшата форма на борбата межде класите.

Революциите не бива да се смесват с т.нар. дворцови преврати. Последните са само насилствено променяне на властта. Социалната революция включва всички онези социални преобразувания, които революционната класа осъществява и точно там се крие същността на тежкото отражение на революциите върху хората.   

Винаги възползващи се от недоволството на масите те си пробиват път и пламват неусетно. Под претекса, че водят до по-добър живот и по-висок стандарт на простото човешко съществуване.

Всъщност не е така. С идването си социалните революции разрушават всичко, постигнато до момента и започват да изграждат нешо ново, което отведнъж да замени стария начин на живот, а това е практически невъзможно.

Бързината на социалната революция води до трудно адаптиране на хората, болезнено скъсване със старото и понякога до моментна разруха.  

Социалните революции са като капризно растение, което трябва да се посади дълбоко и трайно в почвата, да се полагат грижи, за да може в последствие да се консумира от така желаните му плодове. За нещастие това е рядко възможно, поради трудно приспособяемия и нестабилен характер на следреволюционното време.

Социалните революции и движенията срещу националния гнет се сливат в единен революционен процес, който най-често подкопава и руши иначе здравите основи на обществото.

Чудесно би било, ако Прометей и Фауст се допълват, а не си противостоят!

Но докато има пропаст между бързото идване на несправедливото Ново и отричането от добре утвърденото, но несъвършено Старо, хората ще стават все по-малко щастливи.

 

Read 3012 times

© ZaBulgarite.com ǀ Сайт на всички българи в чужбина ǀ Всички права запазени

2 comments

Login to post comments

ZaBULGARITE NEWS

OUR BULGARIA ABROAD

YOUR E-EDITION

   Belgium                    

   Germany         

   Cyprus

   EU

   Find Useful Information

   The Project 'ZaBulgarite'

   Become a Part of the Team

  Find a Material

  The Idea Behind E-Edition

  Publish Your Material