За съжаление след това не е всичко за незащитените от гаранционен фонд депозити в Bank of Cyprus - други 30% временно са замразени, защото Кипър не знае какво още може да очаква от страна на ЕС. Не се знае и какво още ще им хрумне на Германия! 

Изпълнената операция по обръщане на парите в дялове е едно от условията на международните кредитори за отпускане на помощ за спасяване на закъсалия банков сектор на страната. За да получи стредтсва от ЕС, страната сама трябваше да намери голям част от тях – или тъй наречения buy in. 

Според европейките лидер наложили тези ограничения, като на  преден план стои Германия, големите вложители трябва също да поемат отговорност за рухването на банките, които пропаднаха, заради големите си инвестиции в тях. Доводите звучат някак странно и за логика не може и да се говори. 

Засега от банката не съобщават колко точно  е паричното измерение на тази операция и каква сума е била събрана. Сумата необходима за рекапитализация на банката ще станат известни в края на юни. 

Договореният спасителен план, включва прекратяването на дейностите на втория по големина кредитор в Кипър - Popular Bank, като това е част от опитите на Кипър за намиране на € 13.0 милиарда за да спаси своята икономика. От своя страна Европейският съюз и Международният валутен фонд ще осигурят допълнително 10 млрд. на острова, който е една от най-малките икономики в еврозоната. 

Страната трябва да намери сама тази голяма част от необходимата и сума, за да бъдат отпуснати обещаните 10 млрд. евро помощ. Условията за отпускане на този пакет ще бъдат гласувани във вторник от парламента на острова и ако депутатите стигнат до споразумение и го одобрят, първият транш от помощта от ЕС ще бъде изпратен през месец май. 

Има само един важен въпрос: Какво ще стане ако обвиненият отправени към Кипър се окажат неверни? Отговорът на този сложен въпрос е всъщност доста прост – НИЩО!