ВлезтеClose

Неделя, 05 Май 2013 20:12

Каква е тайната на „Светия Огън“, който се появява всяка година в Йерусалим

Написана от 
Оценете
(7 гласа)

Къде, кога и как се е случило чудото за първи път и продължава да се случва и до днес.

Датата за Пасха се определя всяка година, като православният Великден е първата неделя след пролетното равноденствие и еврейската Пасха. Това е и причината, през повечето време православният Великден да се различава от датата на католическият и протестантският Великден, който се определя по други критерии. На сайта ZaBulgarite вече ви разказахме защо католици и православни празнуват Великден на различни дати.

Свещеният огън - символ на Пасхата - е най-известното чудо в света за Източното православие. Той се появява на същото място по едно и също време всяка година в продължение на векове. Никое друг чудо не се появява  така редовно и така непрекъснато във времето както него. Чудото се случва всяка година в църквата на Божи гроб в Йерусалим, най-святото място на земята, където Христос е бил погребан след смъртта си на разпятието си.

Какво представлява церемонията, която се свързва със Светия Огън

За да бъдат колкото е възможно по-близо до гроба, много от поклонниците всъщност лагеруват до него. Гробът се намира в малък параклис наречен Светия Балдахин, който се намира в църквата  Възкресението. Обикновено поклонниците се събират пред църквата на Разпети Петък в очакване на чудото което ще се случи на Велика Събота. Началото на церемонията се поставя около 11:00 часа сутринта като християнските араби пеят традиционни химни на висок глас. Тези песнопения датират от времето на турската окупация на Йерусалим през 13-ти век, период в който на християните не им е било позволено да пеят в църквите. В песните се пее: "Ние сме християни, ние сме били християни в продължение на векове, и ще бъдем такива за вечни времена. Амин!" Песните са придружени от звуците на барабани, като барабанистите седят на раменете на хора, танцуващи енергично около Светия балдахин. Но в 13:00 часа песнопенията изчезнат, а след това започва напрегната тишина, породена от очакване на появата на Божията сила, за да могат всички присъстващи  да станат свидетели.

Малко след това делегация, съставена от местните власти, си проправя път през тълпата, като тяхната функция е да представят римляните по времето на Исус. В евангелието се говори за римляните, които отишли да запечатат гробницата на Исус, така че учениците му да не успеят да откраднат тялото му и да твърдят след това , че той е възкръснал. По същия начин израелските власти идват по време на Великата събота, за да запечатат гроба с восък. Преди да запечатат вратата обаче те следват специален обичай. Те влизат в гробницата и проверяват за скрити източници на огън, които биха превърнали чудото в обикновена измама.

Как става чудото?

Патриарх Диодор разказва следното: "Аз влизам в гробницата и коленича в свят страх пред мястото, където Христос след смъртта си е възкръснал от мъртвите, за да намеря своя път през тъмнината към вътрешната камера, в която падам на колене. Казвам няколко молитви, установени през вековете и след като ги изрека, започвам да чакам. Понякога може да почакам няколко минути, но обикновено чудото се случва веднага след като молитвите са изречени. От сърцевината на самия камък, на който Исус е положен се излива светлина, която обикновено е със син оттенък, но може да се промени и да приема най-различни нюанси. Тази светлина не може да бъде описан от човешка гледна точка, тя се издига над камъка като мъгла, сякаш камъкът е покрит с влажен облак, но това е Светлината. Тази светлина всяка година се държи по различен начин - понякога тя обхваща само камъка, докато друг път свети в целия гроб така че хората, които стоят до гроба отвън, могат да я видят. Светлината не гори - никога брадата ми не е била изгорена през всички шестнадесет години откакто съм патриарх в Йерусалим и приемам Светия Огън. Светлината е различна от нормалния огън, който изгаря в маслена лампа ... В определен момент светлината изгрява и образува колона, в която огънят е с различен характер, така че аз съм в състояние да си запаля свещи от него. Когато по този начин се получи пламъка и успея да запаля свещите, аз излизам и давам от огъня първо на арменския патриарх и след това на всички хора, намиращи се в Църквата ".

Чудото не се ограничава само до това, което всъщност се случва в малкия гроб, където патриархът се моли. Това което е още по-значително е, че синята светлина се явява извън гроба. Всяка година много вярващи твърдят, че тази чудотворна светлина запалва свещите, които те държат в ръцете си, по своя собствена инициатива. Всички в църквата чакат със свещи в ръце с надеждата, че те могат да се запалят спонтанно. Синият пламък е виждан да се движи на различни места в църквата. Редица подписани свидетелства от поклонници, чиито свещи са запалени спонтанно, свидетелстват за валидността на тези запалвания.

От кога датира чудото

Първите писмени сведения за Свещения Огън датират от четвърти век, но някои автори пишат за събития, случили се още през първи век. Йоан Дамаскин и Григорий Ниса разказват как апостол Петър е видял Светия Огън в Божи гроб, след възкресението на Христос. Чудото  може да бъде проследено през вековете по различни маршрути на Светите земи. Руският игумен Даниел в неговите пътеписи от 1106-07, представя "Чудото на Светия Огън" и церемониите с подробни описания. Той си спомня как патриархът отива в гроба параклис (на Възкресение) с две свещи и коленичи пред камъка на който Христос е бил поставен след смъртта му – изрича няколко молитви, като в този момент става чудо. Появява се неопределена светлина от камъка, която след известно време разпалва неосветените маслени лампи както и двете свещи на патриарха. Тази светлина е наречена Светия Огън и според преданията достига до всички хора намиращи се в църквата.

Церемонията около "Чудото на Благодатния огън" може да бъде определена като най-старата християнска непрекъсната церемония в света. От четвърти век след Христа чак до наше време различни източници припомнят това вълнуващото събитие. От същите тези източници става ясно, че чудото се чества на същото място, в същия ден и в същата литургична рамка през всички тези векове. Всеки път, когато иноправни са се опитали да получат Светия Огън те не са успели. Три такива опити са известни - два са се случили в дванадесети век, когато свещеници от Римската църква се опитват да изнесат огъня извън православната църква, но според тяхното собствено признание тези опити завършили с Божието наказание.

 Известно ли е чудото на Запад 

Ние, православните християни, бихме се запитали защо чудото е непознато в Западна Европа. В протестантските райони това може до известна степен да се обясни с факта, че не съществува реална традиция относно чудесата. Но в католическата традиция има огромен интерес към чудесата и въпреки това Светият Огън и чудото свързано с него не са добре познати. Но за всяко нещо си има своето обяснение и в този случай това е църковната политика. Само православните църкви и техните представители присъстват на церемонията, която води до появата на чудото. Чудото, от своя страна, се появява само на православната датата на Великден, без присъствието на католическите власти. 

Автентично ли е чудото 

Както при всички други чудеса има хора, които вярват, че появата на Светия Огън е измама и нищо друго освен шедьовър на православната пропаганда. Те вярват, че патриархът има запалка във вътрешността на гробницата, която използва за да запали свещите. Тези критици обаче се сблъскват с редица проблеми. Кибритите и запалките са изобретени много по-късно отколкото датира чудото, а в древността актът относно запалването на огъня е продължавал много по-дълго от няколкото минути, през които патриархът се намира в гробницата. Други скептици твърдят, че патриархът е имал горяща газена лампа в гробницата, от която са палени свещите, но местните власти са потвърдили, че гробът е бил проверяван и не било намерено нищо подозрително. 

Най-големите предизвикателства пред критиците са хилядите независими поклонници, чиито свещи са били запалвани спонтанно пред очите им без възможно обяснение. За съжаление никога не е било възможно да се заснемат свещите и газените лампи, които са били  запалени спонтанно. Съществува само едно видео, заснето от млад инженер от Витлеем, който присъствал на церемонията още в детството си. През 1996 г. той бил помолен да снима церемонията от балкона на купола на църквата, в компанията на една монахиня и четири други вярващи. Монахинята била застанала от дясната страна на инженера. На видеото се вижда как човекът снима събралите се тълпи, но в един момент всички светлини изгасват, защото е време патриархът да влезе в гробницата и да получи Светия Огън. Докато той все още е вътре в гробницата изведнъж се чува вик на изненада,  идващ от монахинята, стояща на балкона. Камерата започва да се тресе, докато се чуват възбудените гласове на другите хора, намиращи се на балкона. Камерата се обръща, за да установи причината за суматохата.  Една голяма свещ, държана от руската монахиня, се запалва пред погледа на стотици хора още преди патриархът да е излязъл от гробницата. Това видео е най-важният и единствен източник, който документира чудото. 

Дали вярвате в чудото е въпрос на избор, но като православни християни трябва да знаем историята и да уважаваме традициите и обичаите. Защото чудото се случва именно на нас – православните християни, то не присъства при протестантите и католиците и затова трябва да съумеем да запазим вековните традициите.

Прочетена 3133 пъти

© ZaBulgarite.com ǀ Сайт на всички българи в чужбина ǀ Всички права запазени

1 коментар

Влезте, за да коментирате

ЗаНОВИНИТЕ НА ЗаБЪЛГАРИТЕ

НАШАТА БЪЛГАРИЯ ЗАД ГРАНИЦА

ВАШЕТО ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ

   Белгия                    

   Германия         

   Кипър

   

   Намерете полезна информация

   Проектът "ЗаБългарите"

   Станете част от екипа

  Намерете материали

  Разберете повече за идеята

  Споделете материал