ВлезтеClose

Неделя, 17 Март 2013 10:29

Днес отбелязваме сирни заговезни и искаме прошка

Написана от 
Оценете
(2 гласа)

По стара българска традиция днес отбелязваме Сирни Заговезни с оротване, хамкане, палене на огньове, кукерски игри и не на последно място искане на прошка.

Сирни Заговезни е широко разпространен обичай в цяла България, като е наричан с различни имена - Сирници, Сирни поклади, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът се отбелязва винаги в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, като трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.

Със Сирни Заговезни се поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, като с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

Сирни заговезни (Прошка или Прочка) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. В българската народна традиция празникът отбелязва края на зимата и началото на пролетта.

По стар обичай сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана, като се вярва, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. 

Традицията също включва и запалване на слама, която се прескача за здраве; палят се и се въртят оротници (дърво, разцепено, на което има слама,която се пали) и оруглици (намазани с катран кошове); децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, за да донесат голям берекет. След като огньовете прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата — в сряда, петък и неделя - се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.

На празника също се иска прошка, като по традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости“, пък задължителният отговор е „Простено“. Прошката се смята за символ на благородство и дълбок вътрешен мир. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии, населени с българско население, наричат празника Прочка).

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Тази неделя е последният ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.

На Сирни Заговезни е прието е да се извършва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца в кръг и всеки, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Този, който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които са с езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили.

В духа на днешния празник искаме прошка от всички наши сънародници както в България, така и извън нейните граници и казваме "Простено да е!".

Честит празник и не забравяйте да поискате прошка!

Прочетена 2934 пъти

© ZaBulgarite.com ǀ Сайт на всички българи в чужбина ǀ Всички права запазени

Влезте, за да коментирате

ЗаНОВИНИТЕ НА ЗаБЪЛГАРИТЕ

НАШАТА БЪЛГАРИЯ ЗАД ГРАНИЦА

ВАШЕТО ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ

   Белгия                    

   Германия         

   Кипър

   

   Намерете полезна информация

   Проектът "ЗаБългарите"

   Станете част от екипа

  Намерете материали

  Разберете повече за идеята

  Споделете материал